поскърцал

Речник на българския език

1. поскърцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскърцал е производна форма на поскърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поскърцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскърцал е производна форма на поскърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поскърцал — мин. деят. св. прич. м. р.

поскърцал е производна форма на поскърцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поскърцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поскърцал е производна форма на поскърцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).