поскастрело

Речник на българския език

1. поскастрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поскастрело е производна форма на поскастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поскастрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поскастрело е производна форма на поскастря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).