поскастрел

Речник на българския език

1. поскастрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскастрел е производна форма на поскастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поскастрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поскастрел е производна форма на поскастря (мин. деят. несв. прич. м. р.).