посинил е

Речник на българския език

1. посинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посинил е е производна форма на посиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посинил е е производна форма на посиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).