посивило е

Речник на българския език

1. посивило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посивило е е производна форма на посивя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посивило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посивило е е производна форма на посивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).