поселите

Речник на българския език

1. поселите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поселите е производна форма на поселя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поселите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

поселите е производна форма на посея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

3. поселите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

поселите е производна форма на посея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).