поселил е

Речник на българския език

1. поселил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поселил е е производна форма на поселя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поселил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поселил е е производна форма на поселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).