посгълчало

Речник на българския език

1. посгълчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посгълчало е производна форма на посгълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посгълчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посгълчало е производна форма на посгълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посгълчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

посгълчало е производна форма на посгълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. посгълчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посгълчало е производна форма на посгълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).