посвършил е

Речник на българския език

1. посвършил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвършил е е производна форма на посвърша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвършил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвършил е е производна форма на посвърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).