посвършило

Речник на българския език

1. посвършило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посвършило е производна форма на посвърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посвършило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посвършило е производна форма на посвърша (мин. деят. св. прич. ср. р.).