посвършил

Речник на българския език

1. посвършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвършил е производна форма на посвърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвършил — мин. деят. св. прич. м. р.

посвършил е производна форма на посвърша (мин. деят. св. прич. м. р.).