посвършело

Речник на българския език

1. посвършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посвършело е производна форма на посвърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посвършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посвършело е производна форма на посвърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).