посвирил съм

Речник на българския език

1. посвирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посвирил съм е производна форма на посвиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посвирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посвирил съм е производна форма на посвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).