посвило си

Речник на българския език

1. посвило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посвило си е производна форма на посвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. посвило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посвило си е производна форма на посвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).