посвило

Речник на българския език

1. посвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посвило е производна форма на посвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посвило е производна форма на посвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).