посвикнел

Речник на българския език

1. посвикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвикнел е производна форма на посвикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посвикнел е производна форма на посвикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).