посветяло

Речник на българския език

1. посветяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посветяло е производна форма на посветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посветяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посветяло е производна форма на посветя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).