посветиш

Речник на българския език

1. посветиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

посветиш е производна форма на посветя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. посветиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

посветиш е производна форма на посветя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).