посветих

Речник на българския език

1. посветих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

посветих е производна форма на посветя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. посветих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

посветих е производна форма на посветя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).