посвестил
1.
посвестил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
посвестил
е производна форма
на посвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
посвестил —
мин. деят. св. прич. м. р.
посвестил
е производна форма
на посвестя (мин. деят. св. прич. м. р.).