посвенило

Речник на българския език

1. посвенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посвенило е производна форма на посвеня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посвенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посвенило е производна форма на посвеня се (мин. деят. св. прич. ср. р.).