посбъркал

Речник на българския език

1. посбъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посбъркал е производна форма на посбъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посбъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посбъркал е производна форма на посбъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посбъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

посбъркал е производна форма на посбъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посбъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посбъркал е производна форма на посбъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).