посбила съм

Речник на българския език

1. посбила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

посбила съм е производна форма на посбия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. посбила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

посбила съм е производна форма на посбия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).