посбила

Речник на българския език

1. посбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

посбила е производна форма на посбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. посбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

посбила е производна форма на посбия (мин. деят. св. прич. ж. р.).