посбиел

Речник на българския език

1. посбиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посбиел е производна форма на посбия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посбиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посбиел е производна форма на посбия (мин. деят. несв. прич. м. р.).