поръждавяло е

Речник на българския език

1. поръждавяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поръждавяло е е производна форма на поръждавея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поръждавяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поръждавяло е е производна форма на поръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).