поръждавяло

Речник на българския език

1. поръждавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поръждавяло е производна форма на поръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поръждавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поръждавяло е производна форма на поръждавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).