поръждавеело

Речник на българския език

1. поръждавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поръждавеело е производна форма на поръждавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поръждавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поръждавеело е производна форма на поръждавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).