поръбяха

Речник на българския език

1. поръбяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поръбяха е производна форма на поръбям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поръбяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поръбяха е производна форма на поръбям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).