порутило е

Речник на българския език

1. порутило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порутило е е производна форма на порутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. порутило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порутило е е производна форма на порутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).