порутили
1.
порутили —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
порутили
е производна форма
на порутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
порутили —
мин. деят. св. прич. мн. ч.
порутили
е производна форма
на порутя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).