поровил съм

Речник на българския език

1. поровил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поровил съм е производна форма на поровя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поровил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поровил съм е производна форма на поровя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).