поровил

Речник на българския език

1. поровил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поровил е производна форма на поровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поровил — мин. деят. св. прич. м. р.

поровил е производна форма на поровя (мин. деят. св. прич. м. р.).