пориташе

Речник на българския език

1. пориташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пориташе е производна форма на поритам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пориташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пориташе е производна форма на поритам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).