пори

Речник на българския език

1. пори — мн. ч.

пори е производна форма на пора (мн. ч.).

2. пори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пори е производна форма на поря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пори е производна форма на поря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пори е производна форма на поря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. пори — повелително наклонение, ед. ч.

пори е производна форма на поря (повелително наклонение, ед. ч.).