порекла

Речник на българския език

1. порекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

порекла е производна форма на порека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. порекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

порекла е производна форма на порека (мин. деят. св. прич. ж. р.).