поразчупило

Речник на българския език

1. поразчупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразчупило е производна форма на поразчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразчупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразчупило е производна форма на поразчупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).