поразхвърчало

Речник на българския език

1. поразхвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразхвърчало е производна форма на поразхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразхвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразхвърчало е производна форма на поразхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поразхвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразхвърчало е производна форма на поразхвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поразхвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поразхвърчало е производна форма на поразхвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).