поразхвърчал

Речник на българския език

1. поразхвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразхвърчал е производна форма на поразхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразхвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразхвърчал е производна форма на поразхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поразхвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

поразхвърчал е производна форма на поразхвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поразхвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поразхвърчал е производна форма на поразхвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).