поразхвърлял

Речник на българския език

1. поразхвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразхвърлял е производна форма на поразхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразхвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразхвърлял е производна форма на поразхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поразхвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

поразхвърлял е производна форма на поразхвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поразхвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поразхвърлял е производна форма на поразхвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).