поразтушало

Речник на българския език

1. поразтушало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразтушало е производна форма на поразтуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразтушало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поразтушало е производна форма на поразтуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).