поразтушал

Речник на българския език

1. поразтушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразтушал е производна форма на поразтуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразтушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поразтушал е производна форма на поразтуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).