поразтурило

Речник на българския език

1. поразтурило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразтурило е производна форма на поразтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразтурило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразтурило е производна форма на поразтуря (мин. деят. св. прич. ср. р.).