поразтурил

Речник на българския език

1. поразтурил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразтурил е производна форма на поразтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразтурил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразтурил е производна форма на поразтуря (мин. деят. св. прич. м. р.).