поразтрил

Речник на българския език

1. поразтрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразтрил е производна форма на поразтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразтрил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразтрил е производна форма на поразтрия (мин. деят. св. прич. м. р.).