поразправяло

Речник на българския език

1. поразправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразправяло е производна форма на поразправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразправяло е производна форма на поразправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поразправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразправяло е производна форма на поразправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поразправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поразправяло е производна форма на поразправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).