поразнищил

Речник на българския език

1. поразнищил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразнищил е производна форма на поразнищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразнищил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразнищил е производна форма на поразнищя (мин. деят. св. прич. м. р.).