поразмътели

Речник на българския език

1. поразмътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поразмътели е производна форма на поразмътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поразмътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поразмътели е производна форма на поразмътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).