поразголил

Речник на българския език

1. поразголил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразголил е производна форма на поразголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразголил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразголил е производна форма на поразголя (мин. деят. св. прич. м. р.).