поразвяло

Речник на българския език

1. поразвяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразвяло е производна форма на поразвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразвяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразвяло е производна форма на поразвея (мин. деят. св. прич. ср. р.).